Начало » Oбекти » Община град Каварна » КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИ » АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ И ЕКСПОЗИЦИИ » Археологически и природен резерват „Калиакра“

През 1941 г. Калиакра става една от първите защитени територии в България. През 1966 г. тя е обявена за природен резерват, а от 2003 г. е и археологически резерват. В археологическо отношение нос Калиакра е класически античен и средновековен укрепителен център, столица на Добруджанското деспотство от епохата на Второто българско царство и резиденция на деспот Добротица. Като природен резерват Калиакра е един от най-популярните резервати по българското Черноморие. Той обхваща площ от 688 дка степни територии и впечатляващи скали над морето с множество пещери. Известен е със своята степна растителност. Тук се срещат около 359 тревисти, 17 храстови и 18 дървесни вида, които съставляват около 29% от флората на Добруджа. Богатството на птици се дължи на Виа понтика – миграционният път, преминаващ над района.

Днес резерватът „Калиакра” е един от 100-те национални туристически обекта.
Благодарение на естествената си защитеност от високи и стръмни брегове и на стратегическото си положение, мястото е било обитавано още от древността. През втората половина на IV в. пр. Хр. тук възниква тракийският укрепен град Тиризис. През Късната античност (IV–VI в.) селището на нос Калиакра, известно вече като Акре, постига голямо териториално  разширение.

Блестящият възход на средновековния град Калиакра обаче се свързва с XIV в., когато той става столица на Добруджанското деспотство. Писмените извори и епиграфските паметници говорят за активен църковен живот. В Цитаделата, обитавана от деспота, се извисявала представителна църковна сграда, от която днес почти няма следи. Във Външния град е имало отделни квартални църкви, останките на четири от които са разкрити при археологическото проучване. Всички те са опожарени по време на завладяването на Калиакра от османските турци в края на XIV в. По-късно са възстановени като скромни култови постройки, около които се развиват некрополи.    
От XV до началото на XVIII в. в цитаделата на крепостта е настанен турски гарнизон. За неговите култови нужди се изгражда джамия. Писмените свидетелства споменават и за съществуването на дервишки манастир. През същия този период името на Калиакра се свързва с важни исторически събития. През 1402 г. влашкият воевода Мирча Стари превзема тези земи и ги владее, макар и за кратко. През 1444 г. войските на Владислав Варненчик спират при носа при изтеглянето си след неуспешната битка срещу Османската империя край Варна. През 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море, при която руската ескадра, водена от адмирал Ушаков, разбива превъзхождащата я турската армада.

В началото на XX в. земетресение срива част от носа. Завинаги изчезват голяма част от археологическите останки.
Такава е и съдбата на някогашното  местно двуобредно светилище на Саръ Салтък и св. Николай. До момента на Балканите са познати седем такива светилища, като две от тях се намират в Добруджа. Това са молитвените домове в гр. Бабадаг (дн. Република Румъния) и на нос Калиакра. Предполага се, че и двата възникват още в първите векове на османското владичество в резултат от преселването на татарите, в чийто пантеон важно място заемат Саръ Салтък, почитан като ревностен войн на исляма, и Св. Никола, тачен като покровител на моряците, рибарите и търговците. Молитвеният дом при Калиакра преживява своя разцвет през ХVІ в., когато в него живеят около 200 дервиши, сред които и последователи на неортодоксалния ислям. Упадъкът на манастира започва още в началото на следващото столетие. Въпреки това той просъществува до началото на ХХ в., когато земетресение разрушава напълно гроба на светеца. Това събитие, както и новите етно-демографски процеси, които протичат по същото време в Добруджа, обричат спомена за Саръ Салтък на пълно забвение. Християните обаче продължават да почитат на това място св. Никола, а днес то е любимо място за туристите, посетили древния нос.

Името на носа се свързва и с много легенди. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, които, за да не попаднат в ръцете на турските нашественици, вплели косите си една в друга и скочили в бездните на морето. Днес в началото на нос Калиакра се издига обелиск, наречен „Портата на 40-те девици”.

Според друга легенда, когато св. Никола бил подгонен от османците, той тръгнал да бяга към морето, а земята започнала да се разширява под нозете му. Така се образувал носът. Той свършва там, където османците застигнали и посекли светеца.
 
Къде: Природен и археологически резерват Калиакра се намира на 12 км от Каварна и на 6 км от с. Българево. Достъпен е с автомобил или публичен транспорт от Автогара – Каварна (тел. на Автогара – Каварна 0570/ 8 23 90).

Кога:  Обектът е отворен целогодишно, но най-доброто време за посещение е в периода април–октомври. Работно време: 9:00–20:00 ч.
През активния туристически сезон могат да бъдат организирани беседи от специалист – уредник на обекта (за повече информация и справки - тел.: 0570/ 8 21 50 и 0570/ 4 22 15, Исторически музей Каварна)


Научете повече за ...

Исторически музей – гр. КаварнаАРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ И ЕКСПОЗИЦИИЕтнографска къща – Каварна Нос Чиракман – гр. Каварна